Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2015 07:38 - The German PANZER - 2014 наистина праща всички в ада
Автор: srednogorsky Категория: Музика   
Прочетен: 1578 Коментари: 0 Гласове:
1



       Трудно ми е да дефинирам понятието „супергрупа“. Вариациите във формациите, които биха могли условно да се закичат с подобен етикет са толкова много, че самото значение на смисъла му се девалвира. Общо казано като определение може би е: общ проект на музиканти, станали известни с творчеството си в други групи. До, но особено в последните години подобни хибриди са толкова много и разнородни, на различни нива и с различни крайни резултати, че това „супер“ в началото на думата се изпразва от съдържание. Този безкраен карнавал от колаборации никога не ми е допадал особено, най-малкото защото рядко творческите им напъни имат високо качество, повечето са правени временно и с откровенно комерсиална цел и често просто осребряват някаква стара слава без да си дават твърде зор да покажат нещо по-стойностно. Толкова по-приятна обаче е изненадата, когато нещо се получи при такова начинание.

 

През 1990 година събирането на група с китарист и барабанист на АССЕРТ и Шмиер от DESTRUCTION щеше да бъде сензация от първа величина в света на метъл музиката. Сега първоначалната реакция по-скоро изглежда от рода на „Ох, и тези ли?“ Музикалните фенове са преситени, преяли и склонни към повръщане от такива проекти. Все пак чух добри мнения от противоположни източници за албума, който произтича от това сътрудничество. Помогна и едно негативно ревю в нашенски сайт, в което основния упрек към новоизлюпената група, кръстена The German PANZER е, че нищо ново не свирят и показват. И тъй като и без това не мога да очаквам, а и не искам от легенди на класическия хеви метъл и класическия траш на предпенсионна възраст да засвирят нещо друго, да кажем джент, интереса ми наистина се събуди. От друга страна и АССЕРТ, и DESTRUCTION в цялост са сред любимите ми групи за всички времена, така че поне за обща култура бях длъжен да чуя общото им отроче, наречено “Send Them All to Hell”.

image

 

Според официалната версия, публикувана в лейбъла, издаващ албума им – (разбира се) Nuclear Blast, всичко започва от барабаниста Стефан Шварцман, свирещ в последната и суперуспешна формация на  АССЕРТ, и по-точно от неговото преселване в Швейцария. Там той влиза в кореспоненция с фенове от местен метъл клуб, които му вменяват идеята за такава банда, свиреща мощен и директен метъл. Отначало той привлича колегата си от АССЕРТ Херман Франк на китарата, после двамата дълго търсят басист и вокалист за проекта. И в някакъв момент на Стефан му попада телефона на Шмиер от DESTRUCTION – идеалното 2 в 1 за бас и вокали. Шмиер, разбира се, се съгласява – трудно се отказва на музиканти от такъв ранг. И така се събира триото, свирещо тевтонски тектоничен метъл (както искате го разбирайте), наречено след неособено дълъг размисъл The German PANZER.

Оставяме настрана изявленията на музикантите как са се забавлявали като тийнейджъри и композирането и записите направо са летяли по време на правенето на албума. Те са длъжни да кажат точно това, независимо от крайния резултат. Почивайки на фактите, на 28 ноември 2014 година Nuclear Blast издава миксирания и мастериран от V.O. Pulver албум

 

“Send Them All to Hell”,


image

записан в състав:

Stefan Schwarzmann - барабани

Marcel "Schmier" Schirmer - вокали, бас         

Herman Frank – китара

 

 

 

Очаквано албумът започва ударно с бързото и надъхано Death Knell.  В здравата хеви метъл резачка всичко си е на мястото – безкомпромисни държащи постоянен ритъм с две каси барабани, насечен риф и ярки рокаджийски сола и над всичко – характерния дрезгаво-писклив глас на Шмиер – отличим, в която и група да пее. Парче, направено по всички правила на здравата музика, даже прекалено канонично и предвидимо.

Hail and Kill – По-бавна и тежка песен, но все така безкомпромисен стил. Класически хеви метъл.

Temple of Doom – Друго бързо и ортодоксално парче. Нищо особено като музикална стойност, но класата на изпълнение и енергията бликат от него.

Panzer – Едноименната композиция като заглавие на групата започва отдалече и привидно по-меко. Интересното е, че макар и среднотемпова като скорост най-много се приближава до траша като рифове и структура. Разбира се, доста относително. Мрачна и тежка песен със запомнящ се припев. Истински приближаващ се немски танк.

Freakshow – Класическа бърза и здрава песен. Напомня на късния THE EXPLOITED от времето когато легендарните шотландци „биеха копелетата“ и „чукаха системата“.

Mr. Nobrain – Още едно свирепо, по-бавно, но трашарско парче. Много насечен риф, взривна енергия, въздействащ, макар и не много смислен текст и припев. Най-добрата песен до момента в албума.

Why ? – С една идея по-лека, но в никакъв случай по-малко мрачна песен. По-дълбоката по подразбиране композиция в албума. Доколко се е получило, е друг въпрос, но при всички случай силно парче. Поради особеностите на ритъма й, Стефан Швацман почти не злоупотребява с двете каси, с изключение на един по-интензивен пасаж. Начинът по който Шмиер вие припева – безценен.

Virtual Collision – Енергична песен, по-близка до траша като дух. По нещо приличаща на класическия DESTRUCTION, както и на TESTAMENT от всичките им периоди.

Roll the Dice – Кратка интродукция, последвана от от мощна, донякъде епична мелодия. Добро развитие и структура на мелодиите. Без да е няколко класи над останалите песни в албума, е най-силната творба в него. Наистина напомня най-добрите години в метъла.

Bleed for Your Sins – Доволно агресивен завършек на албума, без да изпъква с нещо по-различно от останалите песни.

За бонус парчето Murder in the Skies няма какво да се каже. Можеше да минат без да се излагат с интерпретации на на хита на Гери Мур от 1983 година.

 

Send Them All to Hell  е агресивен и стегнат хеви метъл албум, докосващ се до траша и спийд метъла. Откъм саунд и стил няма никакъв компромис и забежки встрани. Ударноста и праволинейноста са и силата, и слабостта на албума. Слабост, защото няма никакво мърдане от клишетата, сила, защото тези музиканти са участвали навремето в изграждането на тези клишета, това е тяхната стихия, техния стил и те наистина са добри в това което правят. Нотите са измислени още през среновековието, вариантите при подредбата на звуци, които човешкия мозък възприема като музика - още по-отдавна. Остава само да се пренареждат в различни, слушаеми съчетания, което в нашето глобализирано време все по-трудно се случва по начини, по които да изглежда оригинално.  По тази линия на разсъждения от The German PANZER не би следвало да се очаква много. Те просто правят това, което могат най-добре и са се справили. Аранжиментът на песните с оглед материала е безупречен.

Индивидуално музикантите са дали също точно това, което се очаква от тях. Стефан Шварцман не е точно моят тип барабанист, но не може да се отрече, че е абсолютен професионалист. Освен през АССЕРТ миналият през групи – институции като HELLOWEEN и RUNNING WILD музикант прави малко безлични, но перфектни за стила ударни, наблягайки на партиите с две каси, което е малко досадно и вече тривиално, но пък се връзва с музиката.

Голям плюс за албума са китарите на Херман Франк. Човекът се развихря и показва класа вън от голямата сянка на легандата Волф Хофман, доказвайки, че е абсолютно на мястото си в АССЕРТ. Малцина си спомнят, че именно той участва в записите на митологичния Balls to the Wall.

Що се отнася до любимеца ми Шмиер, вече го бях поотписал за голямата музика. Вече петнайсет години се срами със събрания отново DESTRUCTION и го бях вкарал  за себе си в групата на музикантите, които просто осребряват стара слава. Обаче в The German PANZER вокалистът-басист ме опровергава, пеейки с невероятен хъс и всеотдайност. Подобно на много гласове от осемдесетте години на миналия век, той не разполага с големи способности, но пък е изключително характерен като бленда и начин на пеене. В Send Them All to Hell ги има всичките емблематични за него хъхрене, ръмжене и писукания, правещи го един от най-различимите траш вокалисти на всички времена.

Като цяло, албумът на „тримата танкисти“, без да е супер шедьовър, покрива напълно очакванията. Стига да знаеш точно какво да очакваш от тези музиканти, а за целта е достатъчно просто да си слушал творчеството им в групите, в които свирят.

 

The German PANZER, Send Them All to Hell, Оценка 7/10

 

 

 









Тагове:   метъл,   албум,   Ревю,   the german panzer,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: srednogorsky
Категория: Музика
Прочетен: 463798
Постинги: 42
Коментари: 152
Гласове: 156
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031