Постинг
12.01.2014 17:24 -
ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ОТ 1984 - Най-голямата година за хеви метъла, Част първа
Автор: srednogorsky
Категория: Музика
Прочетен: 6513 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2014 19:06
Прочетен: 6513 Коментари: 14 Гласове:
3
Последна промяна: 12.01.2014 19:06
Както се знае, осемдесетте години на 20-ти век в музикално отношение бяха годините на метъла. Големи групи и албуми в твърдия жанр имаше преди това, имаше след това, има дори и сега. Но комбинацията от вдъхновение, буря от идеи и креативност, динамично развитие, конкуренция и търговски успех ( всички тези фактори, можещи да се обобщат с една дума - качество!), бяха именно тогава. В този период метъла си беше на пиедестала, който заслужаваше, достигайки своя апогей в творческо и комерсиално отношение, за да премине в дълъг залез, продължаващ и досега.
Причините метъла да се срине рязко като популярност и до голяма степен като качество в началото на деветдесетте години, както и развитието му да влезе в много противоречиво русло, се дължат на много, трудни за обхващане обстоятелства, като сред тях въобще не е, че му "мина модата".
Аз, както сигурно и доста чичковци и лели от моето поколение, като музикални вкусове, вече се чувстваме отломки от почти безвъзвратно отминала епоха. Когато спомена на някой младеж под четвърт век, че слушам метъл, виждам в очите му недоумение. Ние навремето гледахме на хипарите със смесица от съжаление и насмешка, а сега е по-зле - малките дори не разбират за какво става дума. Те са в правото си. Всяко поколение си има своите моди, музикални идоли, примери за подражание. А след 20 години и тях някой ще ги гледа със същото недоумение. И така си вървяха нещата, както казва Пратчет.
И въпреки това метълът не изчезна - скри се от вниманието на музикалните компании, на класациите, на музикалните медии (освен специализирани такива), от безумната надпревара за лайкове във Фейсбук и последователи в Туитър, (които сега се считат за меродавни критерии за популярност), но е жив, там някъде под радара на медийния фокус. Година, след година, след година тази низвергната музика пълни с хора клубове, зали и стадиони, заедно с безкраен низ метъл фестивали по целия свят.
Този факт показва, че напук на моди, тенденции, ако щете - на медийни манипулации, удивително голяма част от хората изпитват в себе си желание, дори потребност да слушат най-агресивната музика, създавана от човечеството. На тези хора, в чиято бройка съм и аз, посвещавам тази юбилейна ретроспективна статия.
Не знам по каква сила на съвпадението, но точно "оруелската" 1984 година е най-силната въобще, особено за класическия хеви метъл. Не твърдя, че само тя е силна. Не твърдя, че всички групи, издали албуми през нея, са направили най-добрите си произведения. Твърдя само, че почти без изключение всички водещи (и не само) групи в стила, направили запис тогава, са оставили истински шедьоври. Вследствие на което се получава такова струпване на музикално качество в жанра, не достигнато нито преди, нито след това.
За да докажа твърдението си, ще ми е нужна обосновка, която се оказа толкова обемна, че се наложи да разделя статията на две части.
Ще започнем със златната класика - най-големия музикален реюниън на 80-те години - повторното събиране на легендите DEEP PURPLE. В днешни дни разпадането и събирането на групи е сиво ежедневие. Когато вече чуя вестта, че някоя голяма стара банда се е разпаднала, или водещ неин член я е напуснал, реагирам с досада и чакам да им мине яда, или най-вече необходимостта да изкарат някакви пари от едновремешната си слава, да ги събере отново. Най-често така и става. Преди 30 години нещата не стояха така - събирането на Пърпъл в най-успешния им състав беше световно събитие, едва ли не от централните новини. Дори у нас медиите го отразяваха, при тази свирепа цензура даже пуснаха и биографична книга за групата. DEEP PURPLE не разочароваха никого с Perfect Strangers - хард рок албум от най-висока класа. Епичната едноименна песен, хита Knocking at Your Backdoor и гениалната, но някак останала в сянка A Gypsy"s Kiss са образци в жанра. Старчетата и до днес си свирят, концертират и издават албуми, но след Perfect Strangers, нищо в тяхното творчество дори не се доближи до класата му.
Като тръгнахме с класически хард рок, трябва да отбележим и WHITESNAKE с техния Slide It in. Албумът музикално стои точно на границата между стария класически Уайтснейк-стил и новото, по-модерно звучене, с което превземат света през 1987г. Има достойнствата и на двата периода, а парчета като Slow an" Easy и Love Ain"t No Stranger заслужено стават големи хитове.
Рони Джеймс DIO, издава страхотния Last In Line, отбелязвайки пика на соловата си кариера. Ще споменем гръмовното парче We Rock и истинския шедьовър - едноименното Last In Line, едно от най-добрите неща, изпети от покойния вокален гений.
/The%20Last%20in%20Line/The%20Last%20in%20Line.jpg)
Още един починал вече гений - китаристът GARY MOORE направи албума Dirty Fingers - най-доброто му като цяло произведение, също и най-твърдото. Сякаш уплашен от своето "метализиране", Гери Мур продължи кариерата си с по-комерсиални и експериментални неща, а през 1990г. направи странен музикален завой и изоставяйки музиката, направила го световноизвестен, мина към нещо, подобно на стила на Васко Кръпката. Без коментар.
Германците SCORPIONS записаха Love at First Sting - албумът, който окончателно ги направи най-успешната континенталноевропейска рокгрупа на всички времена. Албумът е експлозивна смес от комерсиални хитове и здраво хард & хеви - запазена марка на немските легенди. Песни като Rock You Like a Hurricane и абсолютно гениалната балада Still Loving You, са от малкото рок песни въобще от онова време, които са масово популярни и до днес.
Една сравнително второстепенна, но много добра група - швейцарците KROKUS издадоха The Blitz. Често и не без основание през годините те бяха критикувани, че подражават на различни групи, най-вече на AC/DC. The Blitz е отговора - най-стилния и самобитен KROKUS - албум. Изключителна класа, без слабо парче вътре. Остана малко недооценен, а и групата направи последваща поредица от слаби неща, която тенденция продължава и до ден днешен.
През 1984 година дори музиканти, известни само на роднините си, успяват да направят изключителни неща, преди отново да потънат в музикалното небитие. Пример за това са други швейцарци - KILLER, толкова неизвестни, че допреди няколко минути, докато не ги потърсих в нета, ги мислех за белгийци. Техния албум Stronger Than Ever - е явление от световна класа. Великолепен мелодичен хеви метъл, с леещи се от сърцето песни като Stronger Than Ever, On the Rocks, The right hand of the Devil. Ако бяха американци, веднага щяха да имат огромен успех, но се изгубиха някъде сред преспите на швейцарските Алпи.
/Stronger%20Than%20Ever/Stronger%20Than%20Ever.jpg)
Подобен е случаят с баварците RAILWAY, издали зареден с вулканична енергия едноименен хард & хеви албум.
А в най-класическият, британският хеви метъл излизат епохални неща.
Трябва да споменем първо американците от MANOWAR. В родината им никой не се интересува от тях и те, досущ като някой Бенедикт Арнолд*, минават в "другия лагер" и със страховит варварски вид възпяват английската слава, обагрена в кръв, безкрайни битки, чест, сила и мъжество. Дори докато пиша за това, ми замирисва на пот и хормони. Въпреки спорния си имидж и текстове, MANOWAR са изключително самобитни и новаторски за времето си, и като имидж, и като звук, и като начин на музициране. Вокалистът Ерик Адъмс пък е сред най-добрите гласове, заставали зад микрофон в рокмузиката въобще. През 1984г., те издават цели два страхотни албума - Hail to England и Sign of the Hammer. Песни като Kill with Power, Army of the Immortals и Bridge of Death от първия албум и хитово звучащото All Men Play on 10, патетичното едноименно и здравата касапница The Oath от втория, са изключителни песни.
Стигаме до шедьовъра на метъл класиците SAXON - грандиозния Crusader. Освен изключителното едноименно парче, целия албум е на невероятно ниво като музика и изпълнение. Мнозина го считат за последния стойностен SAXON - за мен е и най-любимият.
И за десерт в първата част на тази статия - албумите на двете най-велики хеви метъл групи.
IRON MAIDEN, Powerslave. За немалко фенове, сред които и аз - най-великия албум на гигантите. Венец на най-силния творчески период на Стив Харис и компания. От 1980 до 84г. IRON MAIDEN, разширяват въобще кръгозора на това, което би могло да бъде твърда музика, като богатство на идеите и инвенции, но без да се бяга от корените. Колко дълбочина може да се постигне с две китари, бас и барабани! Мейдън първи показват това. В Powerslave те достигат зрелостта си в качествата си на големи музиканти и композитори. Песни като Aces High, Two Minutes to Midnight, Powerslave и епоса Rime of the Ancient Mariner са вписани със златни букви в историята на метъла. Освен всичко и албумът е най-твърдия като звук и идеи на групата. Рифов и мощен, записан с невероятно качество за годината, в която е издаден. И днес, три десетилетия по-късно, дори само слушайки саунда, се разтапям от удоволствие. IRON MAIDEN правят след това още много велики албуми с велики парчета в тях. Но според мен Powerslave е най-добрия.
/Powerslave/Powerslave.jpg)
JUDAS PRIEST, Defenders of the Faith. Когато си го записах, бягах от училище, за да го слушам. Стотици пъти, един след друг. Като композиране и аранжимент, съвършения хеви метъл със всичките му положителни качества - невероятен вокал, спираща дъха агресия на моменти, примесена с дълбоки мелодични мотиви. Разнообразие и богатство на идеите, но в един строен стил. Без слаба и дори средна като качество песен. Въздържайки се да ви ги изредя всичките, ще спомена само Freewheel Burning, The Sentinel, Love Bites.
Джудъс Прийст имат албуми по-здрави и тежки като саунд. Имат албуми с повече продажби. Имат албуми, повече повлияли за развитието на целия жанр. Defenders of the Faith обаче е единствен. Абсолютният.
КРАЙ НА ЧАСТ ПЪРВА
Следва продължение...
* Бенедикт Арнолд - Генерал от американската армия по време за войната за независимост срещу Англия през 18-ти век. Извършва предателство и минава на страната на англичаните. Символ на национално предателство в САЩ.
Следващ постинг
Предишен постинг
Добре написано, само за Krocus не съм съвсем съгласен - имат и други добри неща. Поздрави!
цитирайса ми много близка до сърцето група. От 80 до 84г. нямат празно, след това ми харесва Stampede`91 и един от 2006г - Hellraiser - даже вчера си го слушах с кеф. Blitz обаче си ми е любимия, макар че когато е излязъл, са го критикували много, че е по-слаб от предния. Поздрави и на теб!
цитирайВкусовете ни се припокриват.
Непознати ми са RAILWAY,и Killer и ще потърся да ги чуя.
А Krokus докато вляза в казармата през пролетта на 1984 г следях и записвах всичко тяхно. Преди няколко месеца отново си направих големи маратони само с тяхни парчета. Велика група Krokus.
Мейдън,Джудас
Пърпъл и Пинк Флойд
най-любимите ми групи са това
после логично идват Юрая,Саксън,Рейнбоу,Уайтснейк,Блек Сабат.Менуър,UFO и доста други.
Да не забравя Джетро Тъл
В момента съм с White Wizzard 2013г.
цитирайНепознати ми са RAILWAY,и Killer и ще потърся да ги чуя.
А Krokus докато вляза в казармата през пролетта на 1984 г следях и записвах всичко тяхно. Преди няколко месеца отново си направих големи маратони само с тяхни парчета. Велика група Krokus.
Мейдън,Джудас
Пърпъл и Пинк Флойд
най-любимите ми групи са това
после логично идват Юрая,Саксън,Рейнбоу,Уайтснейк,Блек Сабат.Менуър,UFO и доста други.
Да не забравя Джетро Тъл
В момента съм с White Wizzard 2013г.
Изписват го Killer CH, на места го водят за`83, но си е `84. Railway ` 84 го знаех като албум Heavy metal fever, мислех че е единствен но се оказа, докато си правех проверките, че има и още.
Първи групи Джудас и АС/ДС. Нататък ги има,разбира се Мейдън и Саксън, но и по-твърди като Слейър, Пантера, също и Фейт Ноу Мор - като цяло малко по-твърди групи, но се обяснява с това че съм по-малък от теб:)
цитирайПърви групи Джудас и АС/ДС. Нататък ги има,разбира се Мейдън и Саксън, но и по-твърди като Слейър, Пантера, също и Фейт Ноу Мор - като цяло малко по-твърди групи, но се обяснява с това че съм по-малък от теб:)
AC/DC са от най-големите. То и ако не се лъжа други групи освен двете с Джудас нямаше през 70-те - без клавишни инструменти.
През 80-те големи бяха и албумите на Queensryche. Музиката им се определя повече като прогресив,но едва ли казвам нещо непознато.
Любими ми бяха и са - 1988 Operation mindcrime и Empire 1990. След това беше вече по-различно при тях,както и при доста други де.
Сега докато пиша се сетих за едно парче на Джудас от 2008 - Аlone
любимо
Те Мейдън бяха казали навремето в началото на кариерата си,че Джудас са им критерия и конкуренцията-бяха вдигнали твърде много летвата(помня цитата)
И добре,че в музиката с малки изключения не е като при футбола-хаха
Големи групи се събират.правят заедно концерти или отделни изпълнения
а не враждуват
Халфорд и Дикинсън имат записи заедно освен Старс
Навремето когато започнахме да слушаме Джудас всички бяха изумени
такава музика дотогава беше непозната
имаше едно магазинче като оказион навремето в началото на 80-те във Варна и се появяваха редки стоки непознати за България(от хора пътуващи с корабите най-вече
И там имаше плочата на Джудас от 1981 год. Струваше 30 лв. Непосилно беше да си я купя-бях ученик и имахме грамофон...Само минавах и я гледах през витрината,стоя дълго време
Другото място където се намираха също чужди плочи беше т.нар. Полски център-по соц.линия имаше също магазинче и имаше помня една сборна рок-плоча
вътре започваше с Blood of my enemies - Маnowar. Имаше парчета на Antrax,Helix и съм забравил. Идваха по 1 бройка. един приятел си я купи и тогава за първи път чух Manowar.
.....
Обичам да говорим за рок!!!!
Лек ден!!!
цитирайПрез 80-те големи бяха и албумите на Queensryche. Музиката им се определя повече като прогресив,но едва ли казвам нещо непознато.
Любими ми бяха и са - 1988 Operation mindcrime и Empire 1990. След това беше вече по-различно при тях,както и при доста други де.
Сега докато пиша се сетих за едно парче на Джудас от 2008 - Аlone
любимо
Те Мейдън бяха казали навремето в началото на кариерата си,че Джудас са им критерия и конкуренцията-бяха вдигнали твърде много летвата(помня цитата)
И добре,че в музиката с малки изключения не е като при футбола-хаха
Големи групи се събират.правят заедно концерти или отделни изпълнения
а не враждуват
Халфорд и Дикинсън имат записи заедно освен Старс
Навремето когато започнахме да слушаме Джудас всички бяха изумени
такава музика дотогава беше непозната
имаше едно магазинче като оказион навремето в началото на 80-те във Варна и се появяваха редки стоки непознати за България(от хора пътуващи с корабите най-вече
И там имаше плочата на Джудас от 1981 год. Струваше 30 лв. Непосилно беше да си я купя-бях ученик и имахме грамофон...Само минавах и я гледах през витрината,стоя дълго време
Другото място където се намираха също чужди плочи беше т.нар. Полски център-по соц.линия имаше също магазинче и имаше помня една сборна рок-плоча
вътре започваше с Blood of my enemies - Маnowar. Имаше парчета на Antrax,Helix и съм забравил. Идваха по 1 бройка. един приятел си я купи и тогава за първи път чух Manowar.
.....
Обичам да говорим за рок!!!!
Лек ден!!!
с каква митология идваха групите тогава! Сега падам от смях, като се сетя. Иначе прослушах през 1983. До другата година нямахме касетофон и ходех при батковци в махалата да слушам. По това време издадоха някаква плоча на Пърпъл с нормални цени - българска. Когато си я купих, закъснях за час и учителя ми я конфискува за да си я слуша-оказа се фен:)
Иначе първата касетка ми беше със Саксън`84.Втората Мейдън`83
А иначе Operation mindcrime ми е от най най-любимите албуми въобще но на Куинсрайк след`94 не знам какво им стана.
На мен много ми е липсвало да си говоря с някой за музика!
Лек ден и успешна седмица!
цитирайИначе първата касетка ми беше със Саксън`84.Втората Мейдън`83
А иначе Operation mindcrime ми е от най най-любимите албуми въобще но на Куинсрайк след`94 не знам какво им стана.
На мен много ми е липсвало да си говоря с някой за музика!
Лек ден и успешна седмица!
и доста години се вярваше в какви ли не истории
като например, че концерта на Пърпъл продължил 10 часа в Япония.........
Първата касетка беше през 1977 г Юрая Хийп Firefly
заслугата е на брат ми-4 години е по-голям и нашите му бяха купили монокасетофон Унитра-полски
аз бях на 12 години
После записа Пърпъл няколко албума
На следващата година излезе Лонг лив на Рейнбоу
а с Мейдън 1983 г имам интересни спомени
излезе някъде май месец или юни албума мисля
лятото един ден отивам на плажа сам
и там на пясъка един приятел на брат ми
донесъл касетофона с няколко комплекта батерии и записал албума
Слушахме го няколко пъти подред под чадъра на сянка
Имаше една двойка на години-след първите изпълнения станаха и се изместиха.
Бях харесал тази идея и после вече няколко пъти си носих касетофона на плажа,въпреки,че си го пазех много-Тогава вече имах JVC стерео
Успешна и на теб!!!!
цитирайкато например, че концерта на Пърпъл продължил 10 часа в Япония.........
Първата касетка беше през 1977 г Юрая Хийп Firefly
заслугата е на брат ми-4 години е по-голям и нашите му бяха купили монокасетофон Унитра-полски
аз бях на 12 години
После записа Пърпъл няколко албума
На следващата година излезе Лонг лив на Рейнбоу
а с Мейдън 1983 г имам интересни спомени
излезе някъде май месец или юни албума мисля
лятото един ден отивам на плажа сам
и там на пясъка един приятел на брат ми
донесъл касетофона с няколко комплекта батерии и записал албума
Слушахме го няколко пъти подред под чадъра на сянка
Имаше една двойка на години-след първите изпълнения станаха и се изместиха.
Бях харесал тази идея и после вече няколко пъти си носих касетофона на плажа,въпреки,че си го пазех много-Тогава вече имах JVC стерео
Успешна и на теб!!!!
имаше касети с по някоя метъл песен, и като бяхме в съученика ги слушахме. Спомням си bloodstone от Джудъс`82. Гаджето на сестра ми ми говореше за някакви си Пърпъл, които били големи диваци. Но се "обърнах" през `83 - един съсед ми пусна 2 концерта - Джудъс`79 и Скорпионс`78. Това беше повратната точка при мен.
Когато ми купиха касетофонче през 84, го слушах навън на батерии - първия от наборите ми в махалата, който слушаше такава музика. Всички приятелчета тогава ме бъзикаха и ми се смееха. А до година - две прослушаха метъл. Всичките.
цитирайКогато ми купиха касетофонче през 84, го слушах навън на батерии - първия от наборите ми в махалата, който слушаше такава музика. Всички приятелчета тогава ме бъзикаха и ми се смееха. А до година - две прослушаха метъл. Всичките.
Гери Мур като направи завой в музиката си и бяхме наистина изненадани и разочаровани. Албума от 1987 мисля,че Граничар се казваше като излезе
и един приятел,който не беше първи почитател на рока го хареса повече и от мен-и като имаше настроение си го пееше по улиците като излизахме из града.
А това и на мен ми се е случвало -да запаля някои хора по рока-един приятел с когото често играехме и футбол - и когато заговаряхме за музика той ми говореше за диско хитове-ходел на дискотека и тоя хит оня хит....казваше: какви са тия Пърпъл бе? Но после след време влезе в правия път и той.
Ела сега да видиш. Любимия му концерт е на Джудас от 1983 г в Мемфис.
На няколко пъти го гледа по 2-3 пъти отначало докрай един след друг-като му го записах.
В блога някъде назад го има и него. Велик концерт.
цитирайи един приятел,който не беше първи почитател на рока го хареса повече и от мен-и като имаше настроение си го пееше по улиците като излизахме из града.
А това и на мен ми се е случвало -да запаля някои хора по рока-един приятел с когото често играехме и футбол - и когато заговаряхме за музика той ми говореше за диско хитове-ходел на дискотека и тоя хит оня хит....казваше: какви са тия Пърпъл бе? Но после след време влезе в правия път и той.
Ела сега да видиш. Любимия му концерт е на Джудас от 1983 г в Мемфис.
На няколко пъти го гледа по 2-3 пъти отначало докрай един след друг-като му го записах.
В блога някъде назад го има и него. Велик концерт.
от 87г. е експериментален но още е в рамките на нард рока. Разни симфонични метъл групи му се кефят и му правят кавъри. Still got the blues`90 макар и приятен, вече нямаше нищо общо. Мур отсече, че това била открай време любимата му музика и мина на нея.
Джудъс - Мемфис е велик концерт!!!
цитирайДжудъс - Мемфис е велик концерт!!!
да
от 1990 беше друга музиката му вече
1987 беше добър мелодичен рок
цитирайот 1990 беше друга музиката му вече
1987 беше добър мелодичен рок
Дебютът на датчаните Pretty Maids и то какъв дебют. Red, Hot And Heavy
цитирайи просто забравих, както забравих и дебюта на Бон Джови в другата част - не че слушам Бон Джови. Иначе на Прити Мейдс `84 албума е страхотен!
цитирайБон Джови 1984 верно да. Стартираха. Тогава слушахме първите им албуми.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 156
