Pure Heavy (2014)
Групата е в състав:
Тоши (Torkjell Rшd/Toschie) - вокал
Айс Дейл (Arve Isdal/Ice Dale) – китара
Томас Тофтхаген (Thomas Tofthagen) – китара
Киетил Греве (Kjetil Greve) – барабани
Йеспер Лиен (Espen Lien) – бас
Wolf in My Heart – Динамично, но и мелодично хард рок парче. Игрив и завързан китарен етюд на китара, появяващ се на места, хитов припев, добро двойно соло на китарата в средата, хубави, пипнати вокали на Тоши. Липсва твърдост, но има дълбочина и мисъл. Обещаващо начало на албума.
Holy Roller – Бързо хеви метъл парче с класическите параметри на стила. По нещо напомня на KISS от началото на осемдесетте години на двайсети век, когато американците, без да престават да бъдат шлагерни, доста бяха втвърдили стила си. Също добра песен.
Out of the City – Мелодична, жизнерадостна песен с хубав аранжимент, китари и припев. Точно в такъв стил THIN LIZZY навремето станаха световни звезди. Любопитното е, че тази песен излезе на видеоклип с главно действащо лице вокалистът на AMON AMARTH Йохан Хег, заедно със съпругата си, което предизвика много дискусии в метъл средите. Може би затова, че вместо ролята му да е на обезумял викингски берсерк, брадаткото е представен като усмихнат веселяк, какъвто съм склонен да повярвам, че е наистина извън сцената.
Volcano Girl – По-твърда песен с насечен риф. В припева има мейдънски размах. Китарните сола по хармонии и размах също донякъде напомнят на британските гиганти. Най- импониращото парче от началото на албума.
По жизнерадостен рокаджийски маниер е композирана Tales From The Crypt. Недвусмислено в стил VAH HALEN. То си се споменава в самия текст, който е на „историческа“ тематика. Макар и простичка, много добре развита като аранжимент и въздействаща песен.
Diamond – Хубава кратка акустична балада. Докато се настроиш на такава вълна и тя взела, че свършила. Така най-много ги обичам.
Into The Wild – Мелодичен хеви метал – бърз и динамичен. Песента, която най-много напомня по ритмика и настроение на парчетата от предния албум Youngblood.
Gravity – Класическо хард рок парче, като онези които са се правили в средата на седемдесетте години на миналия век. Много силна песен, дълбока и някак тъжна. Изпипана докрай като аранжимент, една от най-силните в албума.
High And Dry – Бързо парче тип ранен „Мейдън“. Самите метъл ветерани отдавна не могат да правят толкова добри парчета в техния си стил. AUDREY HORNE обаче се уловили духа и маниера и се справят чудесно.
Waiting For The Night – Напрегната метъл песен със средно темпо и отново много запомнящ се припев и добра градация. Солото на китарата с поддържащата отзад мелодия, а и нещо в цялост предизвиква асоциации с покойния Гери Мур от времето, когато китаристът свиреше правилната музика – а именно хард /хеви метъл.
Късо бас интро дава началото на Boy Wonder – плътно и ритмично парче с някак по-атмосферично звучене от останалите. Най-хеви метъл парчето в албума.
С малко нещо SCORPIONS мотив започва Let Live – първото от бонус парчетата в Pure Heavy. По време на пеенето мелодията е по-фънки, в средата има много жив китарен мотив, който по удачен начин се използва и на финала на песента.
Between The Devil And The Deep Blue Sea – По-лековато, но в никакъв случай не слабо парче. Има общо по начина на пеене на Тоши с Out of the City, но асоциацията с THIN LIZZY е опосредствена от по-различната структура на китарите, звучащи малко по-твърдо и разчупено.
Улавям се, че за почти всяка песен по-горе посочвам на коя класическа банда прилича. Да, влияния има, и то съвсем видни. AUDREY HORNE обаче в нито един момент не копират буквално образците си, а и смесват песните и влиянията по такъв начин, че създават някакъв собствен квази-метъл стил, сам по себе си много различим и компактен. В този смисъл те превъзхождат множество от групите на мощната носталгична вълна, овладяла метъла през последните години. Като че интуитивно музикантите от групата са усетили огромния потенциал, навремето далеч недоразвит напълно на по-мелодичния и граничещ с хард рок хеви метъл. Той, а и Новата вълна в британския хеви метъл така и не можаха да разгърнат потенциала си, бързо транформирайки се в по-агресивни стилове като траша и по-шлагерни като американския хард & хеви рок. В златната среда останаха цели океани от недоразвита музикална материя в жанра и AUDREY HORNE също в крайна сметка са се насочили натам в музикалните си търсения.
Наистина се справят добре и с много специфичен финес и артистичност, неприсъщ за музиканти, свирещи блек метъл в основните си банди. Което пък идва да покаже, че, че сцената и сценичното шоу и реалния живот не бива да се смесват, и че понякога феновете в това отношение се натягат повече от самите музиканти, а трябва първо да се отпуснат и просто да се наслаждават на музиката.
AUDREY HORNE са можещи музиканти, изсвирват перфектно партиите си, а в Pure Heavy и аранжиментът на самите песни е безукорен. Тоши с неговите добри и технични вокали придава допълнителна класа и индивидуалност на композициите. Това, защото певецът, без да блести с някакви уникални способности, е един от малкото в последните години, който по осемдесетарски маниер... ами прилича само на себе си.
Сравнен с предния албум на AUDREY HORNE от 2013 година, с когото си приличат по стил, Pure Heavy, въпреки заглавието си е с една идея по-ретро и по-близък до хард рока. Като звук е по- мек, но пък с повече дълбочина в саунда, за разлика от някак двуизмерно и плоско звучащия си предшественик. Средното ниво на песните е по-високо – на практика липсват песни-пълнеж и в нито един момент музиката не звучи еднообразно. От друга страна като че ли именно в следствие на по-голямата рутинираност на изпълнението, някак се е позагубило пламъчето на силната емоция. Песните са пипнати, хубави и разнообразни, но липсва изявен хит по подобие на Redemption Blues, Pretty Little Sunshine, или The Open Sea от Youngblood – парчета, които карат сърцето ти да бие по-бързо. По тази линия Pure Heavy определено отстъпва, но не с много, а и това не го прави слаб албум. Просто е една стъпка по криволичещия път на тази банда в търсене на идентичност, и то видно – стъпка във вярната посока. Музика за искрените фенове на класическите хард рок и хеви метъл. Нека го чуят за обща култура, пък може да останат приятно изненадани.
AUDREY HORNE , Pure Heavy (2014). Оценка 7/10
Това е само текст, тъй като ограничените възможности на блог.бг често не позволяват качването на видеоклипове и снимков материал. Оригиналът на статията е тук.
