Ако все пак у мен имаше някакви съмнения, че през последните години траш метъла, оня истинския, е в подем, невиждан повече от две десетилетия, съществуванието и музиката на групата HAVOK окончателно ги прогони. Чудодейното, неправдоподобно възкресение на  OVERKILL, като качество на музиката, силните албуми на TESTAMENT, първата птица в този своеобразен Ренесанс – EXODUS  със Стив Соуза, соловата група на същия, наречена HATRIOT, уникалните VEKTOR, а сега и тези колорадски юнаци от HAVOK, да не изреждам няколко други, които от повърхностно слушане много ми харесват.

Бандата е създадена  през 2004 година в Денвър, САЩ от китариста и вокалист Дейвид Санчес и неговия съученик – барабаниста Хакан Сьогрен. За кратко време набират състав, записват няколко демота, които приличат вниманито на британската звукозаписна фирма Candlelight Records. Сключили договор с HAVOK, те издават първия им албум Burn (2008). Още в дебюта си музикантите показват страхотни неща, а и воля да станат едни от големите в стила – втория китарист на бандата, Шон Чавес напуска непосредствено преди началото на турнето, Дейвид Санчес поема и неговата част от китарните партии и HAVOK изкарват концертите си като трио, преди за бъдат подкрепени от нов струнник в лицето на Рийс Скръгс. Сериозния успех идва с излизането на Time Is Up (2011). Колорадците правят обиколки с групи като SEPULTURA, ANTHRAX, DEATH ANGEL, FOBIDDEN, делят сцени по фестивали с AT THE GATES, EXODUS, SACRED REICH. Когато OVERKILL се оттеглят от турнето на TESTAMENT “Dark Roots на Thrash” поради заболяване на Боб Елсуърт, именно HAVOK са групата, която ги замества.

Натрупали опит и зрелост, музикантите записват третия си албум отново за Candlelight Records. Продуценти са групата начело с Дейвид Санчес, миксирането е от Тери Дейт (Terry Date) (METAL CHURCH, OVERKILL, PANTERA, LIMP BIZKIT, SOULFLY и други, и други). С мастерирането пък се захваща самия Джеймс Мърфи (James Murphy).

    Unnatural Selection (2013)

    ·  Дейвид Санчес (David Sanchez) - вокали / китара

    ·  Рийс Скръгс (Reece Scruggs) - китара

    ·  Пийт Уебър (Pete Уебър) - барабани

    ·  Майк Леон (Mike Leon) – Bass

Ударното начало на албума е  I Am the State, бързо, мощно, изчистено парче, малко нещо хардкор в частта с пеенето. Хубаво соло и след него простичка, но въздействаща перкусия на барабаните.

Give Me Liberty... Or Give Me Death – Песента с с малко по български бунтарско заглавие е спийдметъл резачка, тип OVERKILL. Насечен риф с плътно подпиращи го две каси на барабаните, добри вокали и аранжимент.

С оригинален основен риф и много хубав, интересен припев над него се отличава It Is True. Иначе ритъма е среднотемпов, музиката мощна и силова.Никакъв компромис с агресията. Много силно и качествено парче – едно от най-добрите в албума.

Under the Gun. Потенциалният хит на албума. В аранжимента и мотивите има закачлива нотка, доколкото например Ханибал Лектър може да е закачлив. Много разкрепостени вокали на Дейвид Санчес. В тази песен HAVOK „правят, каквото трябва да се направи”. Страхотна е.

Още едно парче без компромис и колебание - Waste of Life. Мачкащо и откъм вокали и откъм тежки, бавни, насечени рифове. Като че творбата, която най-много ме впечатлява в Unnatural Selection.

Living Nightmare. По-бързо от предните три, парчето пак е много силно, мощно, силово, със здраво пеене на Дейвид Санчес, хоров припев, смазващи мотиви около солата на китарата.

Chasing the Edge е бавна в цялост, смазваща като саунд песен, по тези компоненти напомняща донякъде Waste of Life. Нещата стават съвсем лудешки, когато след средата ритъма забързва като фон на много добри сола, преди отново да се върне в здравото си русло.Завършва с много неприятен бял, но грохотен шум.

С мощен, опростен, но оригинален мотив започва  Worse than War. Той се повтаря на припева и се набива за дълго време. Отново убийствено здрави рифове.

Children of the Grave е надъхан кавър на легендарния хит на BLACK SABBATH от 1971 година. На фона на качеството на целия албум обаче, бих предпочел да чуя още една оригинална песен на HAVOK.

Unnatural Selection, едноименната песен прилича на последните OVERKILL–и в най-добрия смисъл. Бърз траш, примесен с много хубави бавни елементи. Звучи банално, но ще го използвам – страхотен завършек на албума.

 Доста добри метъл групи сравнително ново поколение слушах напоследък, но точно HAVOK са безапелационна световна класа. Ще се обоснова по-долу.

Като саунд Unnatural Selection е идеален за стила. Бандата, заедно с майстори като Дейт и Мърфи си знаят работата и на практика звукът няма дефекти. Инструментите поотделно и заедно също са безупречни без да изпъкват индивидуално. Солата  на Рийс Скръгс са много на място и хубави. Специално за вокалите на Дейвид Санчес може да се каже, че гласа му е по-скоро чист, има нюанси и от Стив Соуза, и от Боб Елсуърт, но преобладава индивидуалноста. На моменти Санчес показва, че може да пее и много „мръснишки” и агресивно, като за китарист се справя изключително добре. Самите му партии и дори припевите са му добре пасващи към музиката на HAVOK.

Стилово групата е умерено бърза, свири класическия спийд метъл – този на старите банди от залива на Сан Франциско – разбирай EXODUS, TESTAMENT със солидна щипка METALLICA и OVERKILL. Набляга се на мощта и чак на второ място на бързината, но това не значи, че е бавно, просто ударението е върху силовите рифове. Иначе скорост и динамика също колкото щеш.

В почти всеки свой пост подчертавам колко важен е аранжиментът на песните за музиката на една група. Смятам, че именно той, а не толкова добрите идеи отличава  просто добрите от най-добрите, водещите банди. HAVOK работят с прости, изчистени, често тривиални мелодии (разбира се има и много оригинални рифове), но силата им е в това, че конструкцията не песните им предполага много гладко слушане. Навсякъде имат усет за кулминация, за това кое къде трябва да бъде и как да звукне. В  Unnatural Selection се усеща класата и самочувствието на на банда от златните години на метъла, което се среща рядко в банда създадена през сегашния век, колкото и добре да свири. Нещо почти неуловимо е, но колорадците го притежават. Затова спокойно мога да кажа, че те са си звезди на метъл сцената – дали са масово признати или не, няма значение. Навремето щяха да са явление наравно с най-големите в траша.Сега обстоятелствата са малко по-различни, но поне със сигурност са сред най-достойните наследници на водещите в жанра групи.

    HAVOK, Unnatural Selection (2013) Оценка 8,5/10