Исках да отида на концерт на млади български групи, да метна едно две питиета, да се изкефя и да се прибера да спя. Никакви писаници, репортажи, сетлистове, чакане на снимки и въобще нещата, които ме превръщат напоследък при такива събития от доволен фен в доста обемиста топка нерви. За целта избрах концерт на относително познатите ми SUNDAY и плевенските таланти от TAKING HEED в също добре познатия и вечно гостоприемен Фенс. Чукнах си среща с Асен Кралев – вокалиста на TOOLSTICK, който освен другите си скилове е и чудесен фотограф. И в тези неделна вечер на 27 април 2014 година (променлива облачност, слаб вятър, нередовни трамваи) се завлякох към столичния булевард Васил Левски 114....

    Общо взето си изпълних плана, само дето пих едно единствено голямо, защото се оказа, че безработническия ми бюджет е приключен до края на месеца. Изсулих се преди края на концерта, гонейки последните автобуси на градския транспорт и си легнах. Дотук плана беше изпълнен – изкарах приятна вечер, без ангажименти, доволен от преживяването.

    На другата сутрин обаче нещо ме зачовърка. Не може, прокрадна се мисъл отнякъде, да си отишъл на концерт, да ти е харесал и да не драснеш няколко реда по случая, трябва да уважиш труда на групите. Прогоних досадното нещо от главата си и се захванах  с ежедневните си дела. Но човъркането в тиквата ми продължи и стана нетърпимо до вечерта, когато се предадох на коварната си страст да пиша (има ли въобще термин за писмена логорея?) и попитах Асен Кралев по интернет: „Ще ми метнеш ли няколко снимки от снощния концерт?” – Той го беше нащракал. „ Ще ти” –отвърна Асен и верно ми метна. И ако имам късмет със скапания сървър на „хазяите” ми от блог.бг, може и да ги видите евентуално.*

    ...Продължавайки историята от две абзаца по-горе, като влязох в строгия правоъгълен салон на Фенс, атмосферното налягане се повиши и дишането стана по- трудно. Това се случи, защото веднага вдигнах средната възраст на публиката с няколко години. Добре, че имаше половин дузина родители на музикантите, които гледайки ме изпод вежди, се чудеха на кого аз съм родител.

    Клуба беше повече от прилично пълен с фенове, както споменах, основно на преклонната възраст, считана за край на пубертета.

    Едвам си взех гореспоменатото питие (джин) и на малката сцена излязоха Иво и Джаро, опс! - Тедо и Исак. Двамата млади юнаци – единия на баса (май Тедо) , другия на барабани и после на китара (от първото ми предположение следва, че трябва да е Исак) изсвириха няколко умопомрачителни фънк етюди, с което събраха очите на всички, които разбират от музика, както и на тези които хабер си нямат ( и аз съм в това огромно мнозинство). Момчетата скромно отказаха бис и се скриха сред публиката. Истински големи таланти, тепърва ще се чува за тях!

    Без излишно протакване бандата от софийската френска гимназия SUNDAY започнаха своя концерт.

    Не съм подготвен с разни сетлистове и далеч не знам песните им наизуст, но те са си вече с култов статус сред младите групи на нашата рок сцена. Свирят модерен средно твърд плажен пънк/алтернативен рок, използват широк репертоар и от кавъри, и от авторски парчета. Въпреки крехката си възраст са една от най-активно концертиращите български рок групи в последно време и вече опита им в сценични изяви е голям, както и емоционалния заряд, с който свирят. Още от първото парче пред тях се заформи бясно пого, гарнирано с непрекъснати скандирания и куфеене. Не един или двама фена, понесени от останалите, се запознаха отблизо с прожекторите по тавана на Фенс (надявам се все пак да не е имало фул контакт). В тази нажежена обстановка SUNDAY изпълниха доста на брой песни, до една възторжено приети. На мен ми изпъкнаха Don’t Let me Down, изсвирена в хубаво съчетание със Sweet Dreams на Юритмикс, както и една безименна песен, базирана на български народни ритми, много добре развита като мелодия и аранжимент. Трудно е да се каже къде свърши  „официалното” изпълнение на групата и започнаха бисовете – ако се вземеше напредвид бурната реакция на публиката, всичко от самото начало си беше бис.

    Бандата от Френската от концерт на концерт свири все по-сработено. Отлично впечатление прави китаристът Здравко, който има много приятен, чист и самобитен стил на свирене и върти чудесни рокенрол сола. Васко на баса държи здрав ритъм и постоянно вее дългата си коса, за която благородно му завиждам. Христо на барабаните няма такъв атрибут на главата си, но това не му пречи да забива яко и ритмично – няма соло барабан, който да му устои. И Айсел, вокалистката на SUNDAY.

    За нея много може да се говори. Чисто технически има какво да подобрява в пеенето си. От друга страна е със страхотен потенциал и вокално се раздава докрай.Преди два месеца присъствах на друг концерт на SUNDAY – пак във Фенса. Тогава Айсел беше много болна, което не и попречи поне да се опита да събори тухлените стени на клуба. Сега беше в по-добра форма и като сценично поведение направо си беше като изригнал вулкан, то и червения цвят на косата и засилва това впечатление.

Хора с френски език и музикална грамотност няма да пропаднат, то е ясно. Но Айсел спокойно може да се препитава и като преподава сценично поведение на българските музиканти. Нека си го кажем – повечето от тях седят не като дървета на сцената ( дърветата все пак вятър ги подухва) , а направо като пътни мантинели. Айсел не спира да беснее по невероятен начин на концертите и въпреки младоста си е един от най-добрите в това отношение фронт(уо)мени въобще в българския рок.

    SUNDAY нажежиха обстановката до червено за водещото изпълнение на вечерта.  Тук е момента да споделя, че не е особено коректно да коментирам концерта на TAKING HEED, защото не дочаках края му. От друга страна не мога на не спомена поне накратко хедлайнерите на вечерта, защото момчетата си заслужават.

   TAKING HEED са една от най-нашумелите плевенски рок групи. Може би батковци с  някоя година на   SUNDAY, те са много талантливи музиканти и композитори. Създадени през 2011, участници в театрални постановки, лауреати на рок конкурси за краткото си съществуване имат впечатляваща визитка.

    Бандата представи смеска от твърди и акустични парчета с ударение върху вторите. Не съм твърде наясно с творчеството им , но в основни линии са започнали с по-твърди (и много добри) и после са се насочили към по-лек и комерсиален звук. Това автоматично ги вади от обсега на моите музикални вкусове, но признавам – качеството на музиката и от двата им периода е впечатляващо. Щом са решили да пробиват с поп рок, живи и здрави да са, имат потенциала да го направят. Нещо не схванах схемата им – ту с един, ту с двама китаристи. В един момент усмихнато русокосо момиче на име Лорета изпраска две песни с тях. Не разбрах как се казва вокала им, защото в списъка с имената им са записани като вокали двамата им китаристи Даниел и Владислав. Те пък през повечето време караха с една китара, дали пък втория китарист не мина на баса, абе знаех си че не трябва да пиша за нещо неподготвен. Майтапя се - чак пък толкова... Китарист и вокал, много печен и на двете позиции беше Даниел Петров. Баса държеше (а и свиреше на него) младия философ Свилен Ивов, а за ритъма се грижеше Мартин Найденов.

   Като цялостно впечаление   TAKING HEED забиха на високо ниво. Публиката също високо ги оцени бурно подкрепяйки ги. Малко кофти се получи, че плевенчани запонаха доста късничко сета си и точно куфеещата част от феновете си тръгна някъде към средата на изпълнението – вероятно на другия ден бяха на училище. След това бандата получаваше заслужени овации, но го нямаше онова бясно пого пред сцената. Скоро  и аз се измъкнах, затова няма какво да добавя, освен съжалението си, че по технически причини не останах докрая.

    Не знам дали ви стана ясно , че това беше чудесна, весела, неангажираща вечер с две отлични млади групи (дори три с фънк дуета в началото)  и съм двойно удовлетворен, че вече подобни събития в столицата са почти ежедневие, увличайки все повече фенове и доставяйки приятни емоции. Прибрах се зареден за следващата седмица, а сега дописвайки тези редове,оставам и със смътното удовлетворение от макар и не твърде добре свършената работа.

    Забележка: *Понеже допотопния сървър на Блог. бг не допуска напоследък качването на снимки, давам линк към албума на Асен Кралев с фотоси от концерта тук.
    Забележка 2: Тъй като се оказа, че Блог.бг по някаква причина не харесва и клиповете на TAKING HEED и не иска да ги закачи към поста, ето и линк към видеоканала на бандата в Youtube.com  тук