Бандата е в състав Станимир Ставрев „Ставри” – вокал, Николай Бонев – китара, Васил Харизанов – китара, Никола Николов (починал без време на 32-годишна възраст през 2008 година, RIP!) – бас и Владимир Маринов – барабани. Дискът е издаден от неизвестните за мен Area 51.

    27 Prayer е инструментално интро, отварящо албума. По нещо в нежните тонове напомня на подобни творби на ANNIHILATOR, но само по стил. Веднага правят впечатление ярките китарни сола .

    Overdose – Здрав и директен траш тупаник в лицето. Няма лирични отклонения, всичко е директно и на един дъх изсипано отгоре. Станимир Ставрев с пеенето си прилича на стария Том Ейнджълрипър от времето, когато вокала на Содом още знаеше какво прави. Солото е виртуозно, рифовете – здрави. Истински траш хит.

    Reality Show – Малко по-бавно, но все в същата линия здраво парче. Интересен припев и Ставри нарежда думите още по-агресивно.

    The Price of Your Life – Твърд, насечен риф, много активни на двете каси барабани, още по-добри сола, по-скоро среднотемпово и доста тежко парче.

    Space Trip – Тази песен предлага голямо разнообразие от различни ритми и мелодии, бързи, бавни, средни по скорост моменти, а припевът е интересен и запомнящ се.

    The Painter – По-бавна и с мелодична линия. Станимир Ставрев опитва пеене с чист глас и се е получило много яко.

    С Wolf  SYMBOLIC отново се „качват на конете”. След типично кросоувър начало, темпото забърва, в средата има по-тежки рифове, кратки, но чудесни сола, отново бърза и пак бавна част.

    Стигаме до истинското откровение, наречено подходящо Road to the Absolute. Инструментал с два прости мотива в бавно темпо. Но какво се случва над тях! Буря от невероятни сола и изключителни акорди се леят в тази уникална творба. Един от най-хубавите метъл инструментали, които някога съм слушал. Трудно е да се пресъздаде словесно, но за да го сравним, е парче от ранга на "Battle Without Honor or Humanity" на Tomoyasu Hotei, което стана световен хит, защото присъстваше във филма на Тарантино Kill Bill. За съжаление, макар че заслужава, Road to the Absolute няма такъв шанс, но пък не се знае, дано бъда опроверган.

    Албумът завършва с по-суров и мощен ремикс на чудесната Overdose.

    Разбира се, за осем години Mea Culpa е слушан, отразен , оценен по достойнство (например № 1 Бг албум на списание Про – рок за 2006г.). Аз обаче съм като албански реотан по отношение на музиката, особено за българската. Макар че съм чувал за SYMBOLIC многократно като име, тия дни ги слушам за първи път.

    Знаете, много от големите банди, свирещи класически траш, през годините надобряха, развиха се музикално, или пък обратното – изчерпаха се и повече, или по-малко изгубиха онова чувство за ясна музикална линия и първична агресия, лъхаща от старите им албуми. По мое мнение, загубите от този процес на изфиняване са по-големи от ползите. Трашът е чиста агресия, есенцията му се крие в това. Трашът може да бъде техничен и агресивен, но не само първото, защото така музикантите сами си режат клона, на който седят. При Mea Culpa на SYMBOLIC няма опасност бандата да се изтърси на земята. Стилът им е много пряк, откровен, ясен, здрав и същевременно интелигентен.

    Имаше един албум на SODOM от 1990 година, Better Off Dead се казваше. Специфичното му бе изчистените китарни партии на Михаел Хофман, който, уви, се задържа в групата само за този албум. Маестро Джеф Уотърс прави звука в неговия ANNIHILATOR също много маниашки – ясен, сух и без да е твърде тежък –насечен. В полето около тези стилове и звук се намира и Mea Culpa.

    Ритъмът на бас, барабани и китари е стегнат, здрав и обран в контраст с ярките „сочни” сола. Ефекта е странен – ако си представим условно записа на SYMBOLIC като  някаква сесия в репетиционна стая, все едно китариста влиза, прави си солата и излиза до следващото соло когато пак се появява и го изсвирва. Не знам дали разбрахте засуканото ми обяснение, трябва де сте слушал албума, за да разберете, но ефекта е много интересен.Повечето сола са дело на Васил Харизанов. С Николай Бонев са виртуози от световна класа, правят каквото си искат с китарите, ако бяха родени в чужбина, щяша да стигнат далече, но таланта си е талант и можем само да им се наслаждаваме.

    Специално внимание трябва да се обърне и на вокалиста Станимир Ставрев - Ставри. Има нещо в гласа му и начина му на пеене от SODOM. Той дори физически малко напомня на младия Чичо Том. Но далеч не е само това. Ставри използва по-разнообразни вокални методи и има рядкото качество да пее това, което трябва там, където трябва. Ако използвам футболна терминология – има чувство за пласиране и затова партиите му звучат маниашки, набиват се в главата и дълго се помнят.

      С Mea Culpa, SYMBOLIC са "виновни" само в това, че са се справили много добре. Това  е  чудесен албум, който задължително трябва да се чуе от всички, които „любят, тачат и милеят” за истинския траш

  SYMBOLIC,  Mea Culpa (2006) Оценка: 7,5/10

    Забележка: За съжаление се оказа доста трудно да намеря клипове на групата в интернет, освен няколко концертни изпълнения. Вероятно не знам къде да търся, но все пак е доста странно за една от най-популярните здрави банди в България. Давам  линк към един постнат в myspace.com клип + концертно парче + самия албум, тях вече от Youtube.