Да слушаш за пръв път групи с шест, седем албума зад гърба си, има своите предимства и недостатъци. Лошото му е, че ако искаш да вникнеш в детайли и да усетиш музиката, изисква време, което често нямаме в излишък. Хубавото е, че можеш да обхванеш творчеството им в цялост, да видиш общите тенденции в развитието им, тяхната еволюция, като музиканти и композитори.Сега като ги изреждам, установявам, че все пак добрите неща са повече, А от уокмена насам, особено със сегашните технически възможности, време все ще се намери.

    Еволюцията на шведите от GRAND MAGUS, e  интересна с това, че е ясно изразена и плавна. Ако бъде начертана в графика, отбелязваща промяната в стила им, ще има ясно изразена крива, неизменно сочеща посока от стоунър рок към класически хеви метъл.



    Групата е създадена през 1996г. в Стокхолм от певеца и китарист Яне Кристоферсон, с многозначителния прякор JB. Негови съзаклятници са басиста Фокс Скинър и ударника Трисе Лифендал. Последният е заменен от Себ Сипола, а в момента на поста се подвизава Луде Вит.

    Триото (такова си остава и до наши дни) издава дебютния си албум Grand Magus през 2001г., последван от Monument (2003). Двата записа са в типичен, здраво окопан в миналото стоунър рок с дуумаджийска  (т.е. почти нулева) скорост на парчетата. Бавните, провлачени рифове, точещи се сякаш до безкрайност, колкото и добри да са, в крайна сметка започват да лазят по нервите. Но се усеща, че групата има потенциал. JB Кристоферсон е  приятен вокал с техничен глас, чист в ниските и леко дрезгав във високите регистри. Понякога пее досущ като Крис Корнел, чиято група SOUNDGARDEN, преди да бъде набедена, че свири гръндж, също се е водеше за стоунър рок формация.
Талантът му не остава незабелязан и през 2002г. е привлечен за вокалист на SPIRITUAL BEGARS, като съвместява дейността си в двете групи цели осем години. Става дума за бандата на музикалния чешит Майкъл Аамот, бивш китарист на CARCASS, чието стилово извъртане  в посока стоунър рок, прави бягството на Гери Мур към блуса, да изглежда незначителна забежка.
   
    Въпреки увеличените си ангажименти Кристоферсон участва ефективно и в двата проекта. Третия албум на  GRAND MAGUS - Wolf"s Return (2005) е доста по-динамичен от предшествениците си. От него е песента Kingslayer, може би най-доброто парче в дискографията им.



    Следва много интересния Iron Will(2008), който редува страхотни с умерено посредствени песни. Това вече не е стоунър рок, а добрия стар хеви метъл. Някои от специфичните похвати от старите албуми са запазени, но динамиката и самите композиции като музика са много по-различни. JB Кристоферсон отпуска гласа си и прави най-добрите си вокали. В много от песните и постройката им има патос, подобен на този на MANOWAR. Което е съвсем логично, имайки предвид същата насока на текстовете - огнено ледени северняшки саги с мирис на кръв, тропот на коне и звън на мечове, придружени с изблици на божи гняв. Не съм чувал група с подобни сюжети да свири  например като AC/DC, макар че би било доста забавно.

   Вече надушени от сериозните звукозаписни компании,  GRAND MAGUS  записват за Roadrunner, малко по-безличния Hammer of the North (2010), който следва посоката на предходния.

    През 2012 г. групата издава вече за Nuclear Blast, албума си

    The Hunt (2012)



    в състав:
   
    JB Кристоферсон (Janne "JB" Christoffersson) - вокал, китара
    Фокс Скинър ( Fox Skinner) - бас
    Луде Вит ( Ludwig "Ludde" Witt) - барабани
 
    Техния предпоследен (вече) запис започва с амбициозната  Starlight Slaughter. Здраво, ритмично хевиметъл парче с не особено оригинален, но запомнящ се припев. Знам, че правя странна асоциация, но по нещо ми напомня за песен на WASP, разбира се, с уговорката, че чудовищния глас на Блеки Лоулес придава съвсем различна атмосфера от по-лежерните и нежни вокали на JB.

    Sword of the Ocean - Равен, среднотемпов ритъм със скоклив, простичък риф. По линия и на стила, и на морската тематика, песента спокойно би се вместила в по-ранните албуми на RUNNING WILD.

     Valhalla Rising - Подобаващо за "божествена" песен тук се започва по-тържествено - с мотив на пиано. Основният риф и пеенето са бавни, здрави и тържествени. Припевът бие на MANOWAR, но накрая е извъртян по много хубав начин. Силна, запомняща се песен.

    Storm King - Държа да уточня, както съм правил и в предишни постове, че правейки аналогии с други групи, за дадена песен, не значи, че ги "хващам" в кражба, а само маркирам влияния. Двете са нещо съвсем различно. Подчертавам го, защото в The Hunt  има доста и то явни такива, но това не значи че песните им в основата си не са оригинални , измислени, аранжирани и изсвирени по техен си начин. Най-уместния път за словесно описание на песен, без чисто техническа характеристика, е да я сравниш с нещо познато, по възможност масово известно, в смес с набор от епитети за съответно положителните и отрицателните качества на творбата. Пиша това дълго отклонение, защото и Storm King  ми напомня, само напомня на хеви метъл парчетата, които SAXON бълват в последно време. Стандартна, средна по-скорост песен, нелоша, но нищо особено, ставаща досадна към края, въпреки нормалната си продължителност.

    Silver Moon - Подобно по темпо на предишното парче, но доста по-приятно и качествено. Има запомнящ се припев. Сред най-хубавите песни в албума.

   The Hunt - С малко по-плътен ритъм песен, повече патос и пак, чудесен припев.

   Son of the Last Breath - Тъжна песен, в началната си част акустична балада, подсилена в началото със лъково-струнна секция. Кристоферсон пее максимално ниско и плътно. Звучи странно средновековно, някак прибрано и стегнато, но истински нежно и дълбоко. Към средата се появява соло, преминаващо  в някакви кънтящи звуци и гласове, като преход към по- бързата част, завършваща пак с хорови напеви и фон акустичен мотив. Интересна, много добре развита песен. Сигурно гръмовежеца Тор, би се почувствал добре от текста и.

       
Iron Hand - По-бързо - хубаво и здраво хеви метъл парче. Прямо и приятно за слушане.

Draksadd - Напомняща малко повече на дуум - стоунърските времена на GRAND MAGUS. Има седемдесетарски елементи, малко отнесен припев, но е поредната добра песен The Hunt. Акустичния и край е край и на самия албум, като изключим три демо-версии.

    Приятен за слушане албум, без да е блестящ. Песните са солидни, на добро ниво, няма извявен хит, но няма и издънки. Влиянията на други групи, които отбелязах по-горе в никакъв случай не натежават над характерното музициране и начин на аранжиране на GRAND MAGUS . По-голям проблем е известна склонност към повторяемост на собствените им ритми и мотиви, но без да стават прекалено еднообразни.

    Чисто музикално се справят на прилично ниво. Никой инструмент не изпъква за сметка на другите - личи, че триото е добре сработено като екип. JB Кристоферсон пее добре, но не чак като в Iron Will(2008)

    Звукът е малко глух и размазан, но не в смисъл "гаражен", явно са го търсили, защото е като на другите им албуми и пасва идеално на сравнително опростения им и натурален стил на свирене.

    Интересното е, че сред отзивите за The Hunt множество хора продължават да ги определят като стоунър, че даже и като дуум група, а поне от четири албума насам GRAND MAGUS са далече и продължават да се отдалечават от тези стилове. Както споменах още първия абзац, много интересна е точно плавната им еволюция, отвеждаща кораба през морета разстояние от пристанището, от което са тръгнали. На тези които считат, че стила им е същия като през 2001г., ще им препоръчам да се прегледат на ушен лекар. У нас в България тарифата е 2,90 BGN, ако разбира се, успееш да навиеш личния ти лекар да даде направление.

    В заключение ще кажа, че и групата и албумът са, хубави и заслужават внимание, защото малко не им достига да минат средното ниво. С надежда това да се случи, нетърпеливо чакам да докопам, излезлия буквално вчера нов албум на GRAND MAGUS.

    GRAND MAGUS, The Hunt (2012) Оценка: 6,5/10





Забележка: Изкушил съм се последната песен, която съм постнал, да е фамозната Kingslayer от 2005 година.


      


   

   

може и да са задминали германците по таланти. На изворите на големия рок от Острова, немските музиканти им бяха най-достойните съперници.
Добър рок. Не съм ги чувал и пак ще ги слушам. Първото парче най-много ми хареса засега.

Шведците...дето казваше Димитър Пенев.

Май са станали много по-разнообразни от германците. На немците им дай да свирят като HELLOWEEN. От месец два попадам на много интересни скандинавски групи. AUDREY HORNE са години наред откриваща група на Гранд Магус по турнетата и оттам се заинтересувах.
Имат някакъв култов статус, знаеш за какво става въпрос, особено вокала. Може би ще харесаш първите два албума - те са много бавни, сабатовски.
Набелязал съм си да чуя и SPIRITUAL BEGARS - още по- ретро, но хард рок като че. Странни птици http://www.youtube.com/watch?v=tvi2V6mFlYM

От нас слушам сега отново ,обаче ми насича. Иначе компа успяхме да го поизчистим,но му трябва още. Утре на работа ще ги дослушам.

Отдавна не съм слушал старите Сабат. То и новия 2013 няколко пъти само. Няколко парчета доста ги харесах де.

Чух новия само веднъж и бях много разочарован, но за нищо не се произнасям докато не го чуя 7-8 пъти, така че ще го пробвам пак.

И аз така. Не прибървам. Пък и въпрос на вкус. Кой какво си харесва,какво му се слуша.
Някой път ми се слуша Asia. Друг път Пърпъл. Или пък Annihilator примерно.

Довечера ще прослушам и следващия ти пост със Grand Magus.

на вълни съм - понякога с нещо по-меко, понякога искам да си издухам мозъка.