Във всеки музикален стил групите и изпълнителите се делят на няколко категории. Съвсем грубо и условно, могат да се класифицират като:      Фундаментални. За тях е ясно - променят правилата, творят музикални революции. В цялостната история на т.нар. попмузика от въздигането на рокенрола насам те са на брой не повече от няколко дузини.

  ,    Звезди и суперзвезди, които са най-добрите и успелите във всеки жанр. Обикновено са талантливи музиканти и творци, случили се на точното време и място, за да развият потенциала си и да придобият дълготрайна популярност. Често в средите на този елит в шоубизнеса има надценени изпълнители. Винаги ги е имало, но в последно време става особено фрапиращо, защото музикалните достойнства на новите големи през последните години, остават на все по-заден план. Тази тенденция навярно ще затрие цялата попмузика, или огромната рекламна , промиваща мозъците машина, убеждаваща ни да харесваме музикален боклук, ще ни видиоти окончателно. Най-вероятно е да се случат и двете неща.

        Средно качество. Тук има множество групи, гръбнака на всеки музикален жанр. В добрия случай прилична кариера, създаване на добро ядро от фенове, заради стабилни музикални, или визуални аргументи и дългогодишно прилично съществуване на музикалната карта на света. Вариациите на тема средно успешна група са безкрайни и положителен и в отрицателен вариант. Като цяло са солта на земята в света на музиката.

        Посредствени, или да кажем не дотам добри групи. В тази категория влизат огромно число изпълнители, не особено добри музиканти или композитори, стигнали донякъде на местно ниво, често недооценени и с липса на късмет. Това са 99% процента от всички музикални формации в света (не говорим за аматьорски, ученически и квартални групички, а за хора, които поне частично си изкарват хляба с музика). Те са масата, която излъчва потенциала за горните три категории. Тук се крият множество незабелязани таланти, чакащи своя момент.       Има една специфична подкатегория -така наречените кавър-групи. Те са в пъти повече от групите със собствено творчество. Често са отлични музиканти и правят добра кариера по клубовете, но дали поради липса на композиторски талант, или на смелост да покажат нещо свое, си остават цял живот на това ниво. Има ги в изобилие във всички разклонения на попмузиката.       Подражателски групи - има ги във всички категории на музикалната йерархия, някои стигат много далече като успех. Музикалните влияния в музиката са  толкова сложни, относителни и  просмукващо се взаимно, като явление, че най-често е почти невъзможно да се проследят. Често става на инстинктивно ниво. Всеки един изпълнител се е повлиял от нещо, колкото и самобитен да е - това е изначалната и неотменима логика на приемствеността, важаща и за музиката, както и за всичко останало. При едно много примитивно разделение на подражателите, можем условно да ги разделим на откровени копирачи, "повлияни", "свирещи в стила на...", "или свирещи като..."       Последното определение ни отвежда, след не особено коректните обобщения на едро до нашия малък-малък частен случай.       В блога на моя приятел по музикални вкусове zabylgarite, открих скандинавска група на име GRAND DESIGN.        Създадени в мразовитата скандинавска провинция, където блекметълите се греят през зимата, горейки дървени църкви, GRAND DESIGN издават два албума досега - Time Elevation (2009) и Idolizer (2011). Те решават да свирят като DEF LEPPARD. Ама точно като тях.

        Доброто качество на песните в клиповете, които първоначално изгледах, ми привлякоха вниманието и изслушах и двата им албума. DEF LEPPARD, та дрънка! Вокал с интонация и начин на пеене, звучене на бас и китари, специфичното аранжиране и ритми - всичко е като на големите британци. Дори барабаните са "скопени" да свирят по-пасивно, като тези на горкия Рик Алън, останал без една ръка още през 1985г.       Достойно е да  отдаваш почит на толкова голяма рокгрупа, платила невероятния си успех, с дълбоки лични загуби (освен ръката на барабаниста им, DEF LEPPARD, знаете, погребват и китариста си Стив Кларк.) Лошо е, когато способностите ти като музикант и творец отдавна надхвърлят нивото на обикновеното подражателство, а ти упорито си седиш в този калъп.      Слушали ли сте творчеството на DEF LEPPARD след аблума им с кавъри през 1993г.? При цялото ми уважение към тях, първоначално имат нелеп опит за по-модерно, деветдесетарско звучене. После влизат в стил, след слушането на който, искам да си пусна BON JOVI, за да чуя нещо здраво, мамка му! Все пак говорим за група сред създателите на класическия вритански хеви метъл - и колкото и комерсиално и шлагерно да са звучали до 1993 година, това се е усещало във всеки техен албум. 

        Мисълта ми е, че бих желал сегашния DEF LEPPARD  да звучи като албумите на техните скромни последователи. Музикалния материал там е страхотен.       Ставал съм свидетел на безчет подражателства през годините, но ще ви дам три отчетливи примера:       Доста бездарния траш албум Rising from the Sea (1987)  на EXUMER, който биеше толкова на SLAYER, че в онези безинтернетни времена се носеха слухове, че това са материали на самите тях, изсвирени от германците.       MALICE. Американците си свиреха съвсем приличен хеви метъл, но невероятната прилика на вокала им с гласа на Роб Халфорд, за кратко време дори подхранваше твърдения, че това е нов JUDAS PRIEST.       Най-много ме бяха втрещили други шведи - COUNT RAVEN, с фантасмагоричното си подражание на BLACK SABBATH  с Ози.       GRAND DESIGN  са в пъти по-добри от гореизброените произволни примери. Песните в двата им албума за чудесно музицирани, пипнати до последния детайл. Звучат свежо и с хъс. Песни като Air It Out, Sheik Iddup, Get on with the Action, You"re Gonna Dig on It, са си истински хитове. Човек изпитва желание да ги слуша отново и отново. И точно за това ме е яд - защо хора, чийто талант се чувства във всяка една изсвирена от тях нота, са се вкопчили в някакви свои идоли. Да са пубертети, такава фенщина бих разбрал, но на снимките изглеждат зрели хора. Всички успели групи  са започнали, подражавайки някой, но са надрастнали този период, влагайки нещо свое в творбите си на някакъв етап. Не говорим за музикални революции. Само малко да мръднат встрани от DEF LEPPARD - стила и звученето. Толкова е лесно - малко по-различна настройка на китарите, промяна на самия аранжимент, вокалът е достатъчно добър да пее нещо по- иначе. Струва ми се даже, че на музикантите им е по-трудно да се удържат в този, характерен, строго лимитиран стил, отколкото да оставят свой отпечатък върху музиката си.

        Напоследък се сблъсках с групи, издали много добри, ярки ретро и консервативни като музика албуми. Става дума за VOODOO SIX  и AUDREY HORNE - банди, които не са по-талантливи от GRAND DESIGN, но ясно заявяват свой почерк в творбите си. Дори едни млади финландци  - SANTA CRUZ, яко повлияни от GUNS`N ROSES, и осезаемо по-зле от шведските си братовчеди, влагат достатъчно от себе си в дебютния си глем албум, поне да не дразнят прекалено слуха. Всички тези групи вече се превръщат във фактори в метъла в международен мащаб, особено първите две. Обаче GRAND DESIGN  не, та не. Дори Пеле Сетер (ха,ха, избирайте си сами как да го произнесете - Pelle Saether) - вокал, лидер идеолог, продуцент и кой знае още какво на GRAND DESIGN, дори твърди с гордост, че целта им е била да приличат на DEF LEPPARD  и са много доволни от себе си. Що за провинциализъм в музикален смисъл и ниска оценка на собствения си потенциал?       Пиша всичките тези редове, сащото считам, че всяко грамче талант в твърдата музика, трябва да се оценява и да се влага в творчество по възможно най-самобитния начин. За да се развива тъпчещият от години на място жанр, са нужни изпълнители, които заявяват себе си и отстояват това, което правят със самочувствие. Последното е, което най-много липсва в новите поколения твърди групи, увереност, че това което свирят ще бъде разбрано, признато и харесано. Всъщност началото на всичко креативно започва с с това, че не ти пука какво мислят за теб мастити критици, звукозаписни компании, и рекламни манипулатори в шоубизнеса.



Ако зависеше от тях, метъла щеше да е отдавна забравено минало, но каквото и да правят, каквото и да премълчават, с каквато и малоумна реклама да ни заливат за музикалните си фаворити, метълът си съществува, заради волята на огромната си фенска маса.       Трябват обаче повече музикални аргументи, за да се поддържа огъня. Старите групи още водят кервана, но това е при тях - стареят. GRAND DESIGN и много други като тях, пропиляват таланта си, умишлено заставайки в сянката на големите. Това е най-бързия път към забравата, а винаги съм предполагал, че честолюбието и амбицията са важен фактор при хората на изкуството. След някоя друга година никой няма да си спомня група шведски подражатели. Докато в момент на дефицит на нови добри изпълнители, техния талант, ако проявят минимум самобитност, веднага ще бъде забелязан. Няма да предизвикат фурор, тези времена отдавна минаха, но появата и успехът на всяка добра група провокира появата  и на други такива. И някъде по тази верига ще се създаде количество, което ще даде скок в развитието на метъла - което пък е моята малко луда и наивна музикална мечта.

           

Клипове на GRAND DESIGN  освен в този пост, можете да видите и тук.                                  

Охаа
пускам да слушам и гледам.

Count Raven ги помня. Още като се появиха попаднахме на тяхна касета.

Ако не си слушал Malice, много ще се изненадаш, но предполагам,че си. Те бяха голям куриоз, особено албума им `85.

За първи път ги чувам. Ще ги намеря.

Опитвам да се разболявам и кофти.
Вземам мерки тука.

Стискам палци да го пресечеш!

Благодаря ти.

Сега пуснах Malice. Добре са.
Виж и този сайт руски: http://musicmp3spb.org

Има и други албуми техни
Най-много коментарите хвалят 1987 албума License to kill

Навремето когато нямаше дубльори на големите вокали- копирането изглеждаше някак невъзможно. Оказа се,че почти всички си имат вече. И тук в случая също с Халфорд. Огромна прилика,особено в най-високите тонове.

На мен повече ми харесва 1985, но и `87 е хубав. Ще погледна сайта, мерси.