Постинг
30.12.2013 00:30 -
Младата норвежка кръв на AUDREY HORNE
Винаги съм бил много доволен, когато открия някакво произведение сам, било то книга, филм, или в този частен случай - група. Без предварителна информация, някаква реклама, нещо казано от някого, само вследствие на инцидентно, предизвикано от скука цъкане из Интернет - и хоп! - като заек от храстче изскочиха норвежците от AUDREY HORNE.
Скандинавската метъл сцена, както всички знаем, е изключително богата, динамична и разнообразна и особено по последния критерии превъзхожда всички подобни в Европа, отстъпвайки в света само на американската. Въпреки това, като се позамислих, харесвам доста малко групи от този регион. Причините за това са изцяло вкусово-субективни и нямат общо с учудването, ми, когато за пръв път чух последния албум на въпросните AUDREY HORNE (върху който смятам да се фокусирам). Постоянно си задавах двойния въпрос : Как е възможно тия момчета да са толкова добри, и щом са толкова добри, защо, мамка му, съвсем-изобщо нищо не съм чувал за тях?
Като се позарових за информация, бързо ми светна - първо: групата е издала предните си албуми в много по-различен стил и второ - наистина съм много немарлив в следенето на музиката през последните години. AUDREY HORNE се оказаха далеч небезизвестни и в местен, и в международен план. Дори са печелили норвежко Грами за 2006г. и са обявени за най-добрата норвежка рокгрупа за 2007г.
Групата е създадена в Берген през 2002г. от известни музиканти, свирещи в местни, предимно блек метъл групи като басиста Том Като Виснес (Tom Cato Visnes) "King" от GORGOROTH, китаристът Арве Исдал (Arve Isdal) с партизанско име Айс Дейл (Ice Dale), подвизаващ се в ENSLAVED, както и други подобни субекти от такива групи. Мога само да предполагам, че са създали AUDREY HORNE, за да има какво да правят, докато си почиват от тъмните си блекметълски дела. През годините някои от музикантите напускат, идват други, но без особено текучество и все са от тези среди. Единственият на пълно работно време в групата е вокалистът Торкиел (предполагам) Род (Torkjell Rшd) с много симпатичния прякор Тоши.
Норвежците се кръщават така по името на героинята на Шерилин Фен в шантавия сериал Туин Пийкс, с обяснението, че тя е "готина мацка". Напълно логично, обосновано и най-вече вярно обяснение за избор на името.
AUDREY HORNE издават до 2010 г. No Нay Вanda (2005), Le Fol (2007) и Audrey Horne (2010) , като успоредно развиват и активна концертна дейност и в родината си, и в чужбина. Стилът им е алтернативен метъл, заради изявените клавишни, доста близък до FAITH NO MORE, и немалки гръндж влияния от ALICE IN CHAINS. При все, че донякъде липсва заряд и динамика, албумите са съвсем прилични и поне на средно ниво, особено Le Fol, който препоръчвам на всички фенове на такава музика.
Нещата в групата изглеждат стабилни и влезли в предвидим коловоз, когато музикантите в състав:
Тоши - вокал
Айс Дейл (ENSLAVED) - китара
Томас Тофтхаген (Thomas Tofthagen) (SAHG) -китара
Киетил Греве (Kjetil Greve)(DERIDE) - ударни
Еспер Лиен (Espen Lien) - бас
с продуцента Джо Барези (Joe Barresi) записват за Napalm Records следващия си албум.
Предполагам старите фенове на AUDREY HORNE поне в началото са се вкарали в големи чертежи, слушайки суперенергичния, напълно китарно ориентиран и класически хард eнд хеви Youngblood (2013). Принципно намирам за доста дразнещо група с утвърден стил, ей тъй, без никакъв преход да избяга почти напълно от него. В този конкретен случай обаче, резултатът е такъв, че "предателството" е напълно оправдано.
Youngblood (2013)
Когато слушам даден албум, мислено, а напоследък и в писмен вид, често правя аналогии с други групи, повлияли, или имащи някакво отношение към стила на въпросния албум. " Повлияни от" , "свирещи в стил, подобен на" , няма нищо общо с "изкопирал", или "откраднал". Всъщност най-добрите изпълнители използват и асимилират всякакви влияния и чужди похвати, с които в комбинация със собствения си талант и самобитност, обогатяват и развиват собствената си музика. А жанра на твърдата музика е бездънна съкровищница в това отношение. След това необходимо уточнение, преминаваме към към първото парче от албума, а именно
Redemption Blues, очертало се като хита на албума, и заради музикалната си стойност, и заради чудесния си видеоклип. След мащабно китарно интро с магнитуда на Helion на JUDAS PRIEST, следва жив среднотемпов ритъм. Пеенето на Тоши - приятно, но малко безлично в предните албуми, тук е на много високо ниво, вълнуващо и запомнящо се. Китарното дуо Дейл/Тофтхаген с изумителна лекота правят буря от чудесни сола в унисон. Песента трябва да се чуе повече от веднъж, за да се усети пълното богатство на изпълнението и идеите и.
Straight Into Your Grave - Най-бързата песен в албума. Типично ранно хеви метъл парче от границата между седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Композирането му би направило чест на която и да е от големите групи, свирещи в онова време. Има и по-твърд риф, и мелодична линия, замайващите унисонни сола продължават.
Youngblood - Почти със същите достойнства като предишните. Отново запомнящи се сола и пеене. По-скоро хард рок звучене, и клавишните присъстват малко повече, но без да изпъкват.
There Goes A Lady - VAN HALEN и THIN LIZZY се събрали, напили се и написали парче. Горе долу по такъв начин звучи жизнерадостното There Goes A Lady. Чудесно хард-рокенрол парче с хитов припев.
Show And Tell - И тук като в Redemption Blues, трябва да се слуша повече от веднъж, за да се усети цялата класа. Много дълбока песен. Най-доброто пеене на Тоши, страхотни китарни хармонии на припева. Перкусии, съчетани с интересни клавирни мотиви към края на песента.
Cards With The Devil - В същия дух, с хубави попадения, но някак по-слабо парче. С малко тромав аранжимент и мелодиите не се леят като в предните песни.
Pretty Little Sunshine - Моят личен фаворит в албума - прекрасно Ван Хален-ско парче, по-простичко като структура, но родено за хит - от тези които си тананикаш дни, а понякога месеци и години, след като си ги чул за последно. Оказа се, че такива ярки и непринудени парчета вече се правят много трудно - дори за групите, навремето машини за подобни хитове. Сякаш духът на сегашното време не предполага композирането на такива песни. Но AUDREY HORNE се справят чудесно.
The Open Sea - Най-епично звучащата песен в албума. Започва с пеене на Тоши с тон от орган за фон и продължава с хардрок мотив, в който има отсенки и на LED ZEPPELIN, и на DEEP PURPLE, но си е някак съкровено Одри-Хорновско. Тук не може да не спомена великолепния анимационен видеоклип към песента, възпяващ произведенията на Жул Верн - желанието на човека да отправи предизвикателство към далечното и непознатото, да преодолее трудностите и да се движи винаги напред независимо от цената, или просто жаждата за приключения. Връщайки се на самата песен, макар и великолепна, към края можеше да бъде направена по-добре като аранжимент.
This Ends Here - Парче, повлияно от ранните IRON MAIDEN. Въздействието на метъл гигантите върху целия Youngblood е незаобиколимо и видно, но тук е особено подчертано. Прилична, но малко скучна песен.
The King Is Dead - Типична хардрок песен от седемдесетте години на миналия век. Клавирното присъствие е позасилено, звучи по-атмосферично от останалите, припевът е някак отнесен. Не е от най-добрите песни в албума, но е хубава и достоен негов завършек.
Музикантите като цяло и поотделно са се справили, чудесно с композирането и изсвирването на албума.
Китаристите Дейл и Тофтхагел, без да се увличат в показни солови акции, правят един от най-добрите китарни тандеми през последните доста години. Еспер Лиен на баса, доста пъти излиза на преден план, винаги на място и с чудесно изпълнение. Барабаните на Греве са точно такива, каквито предполага стилът на Youngblood. Що се отнася до вокалистът Тоши, оказва се, че има великолепен, чист и много характерен глас, не толкова мощен, но с професионална техника на високо ниво. Партиите са му съвършени за албума. Като лек упрек би могло да се каже, че пее прекалено академично, не се създава впечатление за лекота и непринуденост при изпълнението му.
На звученето на албума би могло да се придаде повече мощ и дълбочина, но може би музикантите и продуцента са търсели точно този мек и минималистичен звук, за да звучи точно като направен през 1979г. примерно.
Макар направен в стил, свирен масово преди 30 и повече години, Youngblood, звучи някак странно актуално и предизвикателно. Въпреки многобройните влияния, споменати по-горе, крайния резултат е някакъв много хармоничен и добре изпълнен собствен стил, дошъл да покаже, че тази музика има още много дълбочини и възможности за развитие, прекъснати преди години повече, или по-малко по неестествен път. Препоръчвам ви, дори да не ви грабне от първи път - прежалете се да си пуснете Youngblood още един-два пъти, повярвайте ми, заслужава си!
AUDREY HORNE, Youngblood (2013) Оценка: 7,5/10
След първоначално смълчаване на фенове и критика, породено от дълбоко променения стил на групата, отзивите са повече от добри. Положителното приемане на Younngblood, и нарастващата популярност на AUDREY HORNE само илюстрира жаждата на много хора за повече качествени записи в тази насока. Самите музиканти са доволни от направеното и твърдят, че искат да продължат в същия стил, тъй като слушат и са фенове на точно такава музика.
Една песен, може да е добра, или лоша, но винаги си личи кога е от сърцето и душата. В Youngblood на AUDREY HORNE сърце и душа са вложени от първия до последния тон.
От няколко месеца ги знам. Научих ги от някакво радио-предаване.
Сега си пуснах 2013 албума.
цитирайСега си пуснах 2013 албума.
Много ми харесват
Музика точно за мен
цитирайМузика точно за мен
На мен ми изскочиха случайно в Youtube. Направо луднах по тях!
цитирайвчера след като чух 2013- 2 пъти,си пуснах и 2010 албума им
4 пъти от снощи слушам Sail away.
Имат и една голяма балада - Godspeed
цитирай4 пъти от снощи слушам Sail away.
Имат и една голяма балада - Godspeed
понеже се фокусирах да пиша за 2013, не ги споменах почти освен за промяната в стила. иначе старите са много добри албуми.
на мен особено ми харесва 2007 защото бие на 2 много любими мои групи Faith no more и Alice in chains , но без да ги краде.
А Sail away и Godspeed са уникални парчета, особено втората!
цитирайна мен особено ми харесва 2007 защото бие на 2 много любими мои групи Faith no more и Alice in chains , но без да ги краде.
А Sail away и Godspeed са уникални парчета, особено втората!
Албум на годината във френския Rock Hard и албум на годината в норвежкия Metal Hammer. Ще правят и нов албум, не знам дали се шегуват за името Oldblood. Много се радвам за признанието, което получават, защото го заслужават!
цитирайСлед Ван Хален минах на тях отново. Много готина музика.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 156
